Петя Хинкова

Седми ден от сътворението на гражданско общество

И рече организаторът: “Да бъде оставката на Миков”. Да, ама няма да се случи. Възможно ли е гражданското общество по мирен път да вземе главата на поне един министър? Май не. Защото не е подготвено за полицейщината и скритата военизираност в нашата държава. Протестите постигнаха ако не друго, то поне яснота в тенденцията за военизиране на управлението ни. Остава да се въведе и вечерен час за всички, та полицаи да патрулират насам-натам за проверка на документите, ако някой не дай си Боже притича до магазина след десет вечерта. Тогава няма да има нужда униформени да се крият зад билбордове и дървета, за да спират коли с цел изнудване, вместо да са на наистина проблемни участъци от пътя, за защита на пътуващите. Направо ще си заявят претенциите за военно управление и всичко ще си дойде на мястото. Така поне хората ще са подготвени психически, че ги очаква терор от страна на полицията, а не защита както всеки нормален човек би трябвало да очаква от органите на реда. 

Иначе при тази скрита военна диктатура на полицията, има опасност да се повтори и се повтаря в мек вариант стара идея от шейсетте години, добре описана в мюзикъла “Коса”. Неподготвени и неочакващи война мирно живеещи, биват пребивани и върху тях е упражнявано насилие. После колкото и да ги оплакваме, несправедливостта е сторена и ще трябва да оставим на поетите и трубадурите да възпеят тази несправедливост постфактум. В нашия случай слава Богу, трубадурите ще са адвокати, които имат намерение да осъдят униформените за своеволията им. Засега има постъпили жалби от 15 репресирани от първия ден на протеста и адвокат Иван Груйкин обмисля чрез тях да осъди най-активните при издевателствата полицаи. 

За разлика от първия ден, на седмия всички са изморени. Както си го пише и в библията, време е за почивка и едва ли нещо съществено ще се случи след този седми ден. Каквото било - било. Доброто, което беше сторено с тези протести бе, че освети недостатъците на нашенската полиция, която уж трябва да защитава реда, а всъщност защити безредието. Дали да ни е жал за битите полицаи както ни е жал за битите мирно протестиращи? Не. Най-малкото защото в избора на занятие човек трябвало да е внимателен - този който произвеждал стрели се притеснява само дали ще успеят стрелите му да убиват, а този, който произвеждал щитове, се притеснява само дали ще запазят живота на хората. Избрали са си насилието като професия. Дори още по-зле - насилието е нормативно уредено отгоре. Тоест - ако се съмняват в теб, че си криминално проявен както при починалия 29-годишен Пламен Куцаров, може да се гърчиш в камионетка с найлонова торба докато се задушаваш и никой няма да се заинтересува дали не умираш на пет сантиметра от него. Насилието е и анонимно - полицията е с маски - без лице и без персонален номер върху униформата, за да не може никой да се оплаче конкретно от униформен. Така че многото, които се насочват да бъдат обучаван за полицаи, доказват че военните средства за контрол в държавата ни, се ценят повече отколкото нормалния начин на живот - с нормалните ценности и начин на поведение. Очевидно в България по-благоприятно се оцелява ако си полицай, човек на някой полицай или поне роднина на полицай. Затова свестните останаха толкова малко, а държавата ни показва признаци на добре прикривана военна диктатура. 

Господин Миков се опитва да излъска имидж, за да прикрие че няма такава, като лови показно терористи отвлекли автобус . Но ще направи най-добре, ако наистина подаде оставка и така да признае провала на системата за защита на обикновено работещите и живеещите. Защото такава защита няма. Ако сега някой лицемерно му ръкопляска за оцеляването на един автобус хора, нека си припомни, че на 14-и януари от защита се нуждаеха не един, а десет пъти повече автобуси с хора и той не направи нищо. А това си заслужава скалпа на поне една министерска оставка.

Публикувано в и на житие ново сложи КОНЕЦ | 21 Коментари »

АЕЦ - шифърът на партиите

Шифровано говорене и шифровано уточняване или напасване на политическите предизборни платформи, както и разпознаване кой към кого изпитва симпатия и какво цели, се оказа АЕЦ-а. Спорно е дали ще бъдат пуснати 3-и и 4-и блок, около които се разгоряха страсти от професионални мнения до такива на обикновени граждани.

Отношението спрямо съдбата на АЕЦ Козлодуй обаче, се оказа удобно табло, върху което всяка партия забожда листче с посланието си накъде и към кого ще се ориентира при едно бъдещо управление. С Русия ли ще играе, с Европейския съюз или ще следва собствени бизнес интереси замаскирани зад държавна политика. Последната разновидност може да предложи нов вид поведение основаващо се на вземане на решение според обстоятелствата, без предварителен път към Русия или ЕС. Което пък има вероятност да роди някой и друг олигарх, чието невидимо управление ще е публична тайна и отдушник за народното недоволство. Особено ако бъдещото управление се самозабрави в корупция и кражби както направи сегашната тройна коалиция. 

Проблемът не е дали ще се пуснат спрените блокове, а кой от кого ще успее да открадне повече твърд електорат. И на подобна битка сме свидетели около разгорелия се спор за електроцентралата. Партиите, подкрепящи предложението на управляващите да бъдат пуснати реакторите, могат да бъдат тълкувани и като вълци наметнали червени овчи кожи, подмамващи кротко червените бабички да гласуват не точно за БСП, а за нещо почти същото или подобно. В предизборните си възгледи разчитат на еднаквост с управляващата партия на принципа на стария търговски трик със запазените марки, в който примерно “АдиБас” печели купувачи на гърба на “Адидас”, а “ПанасоАник” на гърба на “Панасоник”. Тоест, опитите за внасяне на смут в електората, който ни докара триглавото коалиционно чудовище, ще са изобретателни. 

Друг вид подход за привличане на електорат е откритото и уж честно противопоставяне на сегашната коалиция. Костов в опитите си да създаде широко дясно обединение, с което да премине 4%-ната бариера на изборите, е приел тактика на изобличаване на управляващите. Прави го “уж честно”, защото привидно се опитва да угоди на общественото мнение за правда. Но народът трудно ще се полъже втори път по “честните” му намерения, особено когато все още е склонен ако стане земетресение в другия край на света, да каже: “Костов е виновен”. Това не му пречи да ползва АЕЦ-а, за да очертае бъдещата политическа платформа на едно евентуално дясно обединение, което поне на думи ще е твърдо ориентирано към ЕС. А това във времената на сегашните протести се харесва. Тоест - заявява отрано ролята си на опозиция като вдига и подобаващ шум около себе си, за да има по-широка подкрепа. 

Друго кодирано послание чрез Козлодуй идва от управляващите и влиза в задочен диалог с Европейския Съюз. Експлоатирайки идеята с АЕЦ, червените продължат да се държат надуто спрямо европейските ни партньори, показвайки вярност на Русия въпреки проблемите с газа. Отстрани погледнато сякаш се опитват да отмъстят за спрените пари по разни програми, като лансират идеята за набавяне на изгубените средства чрез продажбата на допълнителна електроенергия от 3 и 4-ти блок. А ако подготовката за отваряне на реакторите успее да изнуди ЕС за някой допълнителен лев поради претърпените от газовата криза загуби, няма да е зле. Верни на традицията, се опитват отново да изкарат пари от където сварят докато са на власт. Ако не успеят, то ще им е добре след като паднат, да не е останал камък върху камък за следващото управление. Срещу едно ново правителство би имало народно недоволство поради лошото наследство и неразбориите причинени от предишното. А това недоволство би подготвило почвата за бъдещо обръщане на електората отново към червено управление. Един от ефектите, който може да се очаква ако бъдат пуснати сега реакторите е, че на следващите може да им се наложи да връщат на ЕС стотици милиони евро отпуснати ни като компенсация за спирането на 3 и 4-и блок. Това определено ще предизвика народно недоволство заради допълнителен спад в жизнения ни стандарт. 

Все пак ще е интересно да се проследи дали управляващите размахват Козлодуй пред лицето на ЕС само като плашило с цел изнудване за пари или наистина имат намерение да изкарат сами въпросните пари. И то пъчейки се, че са по-големи от тези, от чиито решения зависи оцеляването на седем и половина милиона българи.

Публикувано в инстинкти | 2 Коментари »

Боклукът се измита отгоре-надолу

Имаше такъв кинопреглед още по татово време. Джони Пенков имайки предвид Тодор Живков, нагледно беше заснел как с метлата се мете боклук по стъпала - отгоре-надолу. Втора такава история, но разиграна на живо пред Народното събрание, имаше типичния тъжен край на български филм. Протестът не успя първия ден.

Три часа след началото площадът беше празен. Потискащо празен. Като пусто бесило, задушило малко преди това едно чисто намерение за гражданско общество, отглеждано да проходи до първата си детска си крачка на 14-и януари от 11 часа. С ненужна жестокост бяха догонени част от протестиращите, които не правеха нищо и бяха ненужно малтретирани от органите на реда. През камерата на една от телевизиите, се видя, че полицаи не се притесниха да преследват случайни граждани в Борисовата градина и да препитат с наслаждение докъде може да стигне страха от властта. С пълно бойно снаряжение от щит, палка и каска, им даваха противоречащи си заповеди с цел унижение. Дори жена с детска количка с бебе в нея не беше пощадена от грубостите на полицията.

Още ли се питаме защо нямаме гражданско общество? Защо мразим властта и не можем да организираме един мирен протест? Защо сме като кротки овце и защо чехите изобразяват страната ни като тоалетна?

Управлението ни, дали с палка или бухалка, действащо на принципа на полицията си, репресира и намира начин за прекратяване на всеки издигнал се глас на недоволство. Ако няма проблем за гонене, сама ще си го създаде, за да има кого да бие или да внушава страх. Дали ще е подозрение за бомба, за да има благовиден предлог да се прекрати мирен протест или съмнение, че самата власт е организирала провокатори с маски да хвърлят самоделни взривни устройства на същия този протест, с цел оправдание за прекратяването му… истината няма да излезе никога наяве. Факт е, че се разбра - не му е сега времето за мирно протестиране. Както се разбра, че българите не виждат в нито една от съществуващите партии изразител на интересите си, тъй като отказват да се идентифицират с която и да било от тях. Видя се, че по мирен начин промяна не става, защото самата ни власт се е въоръжила до зъби и няма желание за мир.

Там където има пропаст между власт и народ, е невъзможно да има и чуваемост. Пред Народното събрание имаше размирици, а вътре си вървеше обикновен работен ден. Някои от депутатите полюбопитстваха дори от прозорицте да погледнат какво става. Със същия ефект можеше да се провикнат: “Като нямате хляб, яжте пасти”. До такава степен се е задълбочило неразбирането между управляващи и управлявани.

Насилственото прекратяване и опорочаване на добрите намерения да се излее народното недоволство, най-вероятно ще доведе до нови сблъсъци. Насилието, с което тази власт се отбранява ще предизвика същия по сила и ярост отпор. Видя се, че правителството начело с червените е научило урока си от 97-а и грижливо е обучило полицията си да защитава тях самите. А все още няма кой да защити народа му. Да се надяваме, че народът също е научил урока си и мирните протести ще бъдат оставени за едно по-подходящо и недалечно бъдеще, когато за да се изрази недоволство, на управляващите няма да им е нужно да строяват полицаите си да ги защитават като китайска армия от холивудски филм.

Да се надяваме, че както властта е захитряла, е време да захитрее и гражданското ни общество. Да проходи бързо, да намери лидерите си, да успее да надмогне наивността на чистите си детски намерения. За да се включи наравно във властта и да я промени отвътре.

Публикувано в непубликувано навреме поради пиянство | 5 Коментари »

Роби, къде е Спартак?

На протеста на 14-и януари, българите по подобие на робите, е възможно да се проявят в неуспешни действия като тях. Вместо да се вдигнат срещу причинителите на робството - робовладелците, робите са изкарвали яростта си като са чупели оръдията на труда, с които работят. Тези действия приличат на организирания от неправителствените организации сегашен протест, който вместо да се вдигне срещу правителството с ясното намерение то да падне, вместо конкретен план и ясни водачи, излиза с неясни цели и липса на представа какво трябва да се случи чрез протеста им. Обречени са на тиха историческа забрава както са били обречени и робските бунтове срещу оръдията на труда, тъй като не са постигнали никаква промяна в робовладелския строй. На човек не му се иска да си представи как биха звучали политическите новини от нашата страна в някоя чужда цивилизована медия. Нещо от рода на: “Гражданите в България излязоха да протестират, но и те не знаят какво искат”.

Казват, че добрият пълководец винаги давал възможност на врага ако е недоволен, да изрази гнева си - това е печеливша тактика на успешно управление. В този смисъл, с неясния протест пълен с обикновена ярост, има опасност некадърното правителство да бъде поставено в ролята на мъдрия пълководец, тъй като яростта ще се излее, а властта ще изглежда като толерантен герой. А точно обратното искат да покажат протестиращите, но нямат ясен план как да направят видим този недостатък на сегашното управление. Те обаче, имат някакъв шанс да променят нещо конкретно, ако управляващите продължат да бъдат верни на глупостта си. Изготвен е проектозакон за ограничаване на начините на протестиране - управляващите искат да е забранено за митинги и протести пространството пред народното събрание, министерски съвет и изобщо държавни институции, съдебни палати, военни обекти, болници, затвори, републикански пътища, тунели и мостове. Искат да забранят също протестирането с автомобили и живи животни. При този елементарен натиск върху хората, се очаква да има изкушения за нарушение на наложените ограничения.

Мирният протест може да прерасне в махленски сблъсъци изразени с хвърляне на разнообразни предмети към прозорците на обществени сгради. Ако няма натиск и ограничения от страна на закона, ще се размине със символични действия като трупане на камъни в грамади. А може и символично висене на някой студент, разпънат върху импровизиран дървен кръст, както при предишни протести. Най-много да се роди още един Кошлуков, който с кръв по лицето преди години, обясни пред камера как е пребит от полицията. Това го изстреля в политиката като политически лидер. Нещо такова може да се очаква и сега. Но полицаите вече не изглеждат толкова верни на властта поради собствените си проблеми. Нищо чудно да припалят по някоя и друга цигара като дори поискат огънче от протестиращите в знак на приятелство с тях.

Засега натискът върху протестиращото гражданско общество от всички страни е, да не се допуска то да бъде изманипулирано от някоя партия, която да се възползва от инерцията на гнева им. Защото сега е моментът някой да извлече собствена изгода като се провъзгласи за героичен Спартак - водач на онеправданите. Но ситуацията е патова - партиите-кандидат Спартаковци, дебнат протестиращите, за да се включат и да откъснат от ситуацията огромен къс политическа храна за себе си, без да смеят да скочат. А протестиращите са достатъчно късогледи да не видят, че нямат шансове да постигнат сами нещо поради липсата на точни и конкретни планове и желания, които само организирана партия може да им даде. В същото време бягат и от неумолимия политически закон да станат хапка за някоя партия в хранителната верига на политиката.

За съжаление, краят ще е предизвестена смърт с почти нулев резултат на този похвален граждански ентусиазъм. Освен ако не се появи някой достатъчно умен политически лидер, който да намери начин да се вклини в инатливите протестиращи и да се провъзгласи за новия Спартак.

Публикувано в инстинкти | 4 Коментари »

Неважно и скучно

Новините се затаиха предколедно. Придобиха златистите пухкавите коси на шестгодишната Кони Талбът. Кроткият й глас като бял сняг покри световната мръсотия. Поздравът за Коледа мируваше неочаквано в съобщение на доктор Чолаков Сверидж Швеция-колибка - http://www.zazz.bg/play:89a36dd6

Любопитството, което проявих към писанието му, ми се отблагодари с внимателното пристъпване на гласчето на Кони. Светът сякаш успокои страстите си. Циганинът, в ръцете на когото се загледах с подозрение че носи бронз за дишане, се оказа че носи баничка. Отдъхнах си. Докато чаках на топло в колата, близкият павилион отвори вратата си и някой хвърли нещо към тъмната кола, в която не се виждаше, че има човек.. Викам си - пиратка. Сега ще гръмне. Но огънче от недогасена цигара направи дъга и тупна покорно някъде до мен. Светлото от павилиона хлопна и се затвори.

После опаковахме подаръци. В асансьора докато ги пренесем от точка А до точка Б, беше малко неудобно тъй като имаше и други хора. Чинно изчакахме да дойде партера, правейки се, че не сме особена гледка в ролята на Дядо Коледа и Снежанка. А и съседът беше възпитан да мълчи през цялото време тактично, сякаш не забелязва нищо. Пожелахме си приятни празници след като излязохме от тясното пространство.

Най-хубавото нещо на празника е скуката. Няма нещо по-сигурно, топло, спокойно и с обещание за прекрасно бъдеще, от скуката. Някой бръмчеше покрай мен с детска писта, друг се вълнуваше от съобщения с гаджето през телефона, трети дремеше щастлив че е успял да разчете знаците, които е оставил върху печената питка - с указание къде са паричките за децата. И че са успели да отидат по предназначение. Четвърти също като мен, скучаеше щастливо. Напихме се естествено.

Сега в коледния ден ме боли глава. Щастливата, която разчита успешно знаците върху питки, ме нервира, защото прекалено високо се опита да разкаже поредната серия от любимата си сапунка. И то преди да съм успяла да отпия от животворното кафе. Другият скучаещ от снощи, заподозря че с тази сапунка искат да изгонят импровизираните Дядо Коледа и Снежанка навън в коледния студ. За да може разчитащата знаците по питки да опече пълната с антибиотици пуйка, като я напълни и с ориз.

Пречехме.

Обидихме се и излязохме. Единият скучаещ отиде да си лекува нервите в точка А, а другият се запъти към точка С със същата идея, за да изгледа някой мач. Пуснах си за успокоение пак Кони Талбът. Новините навсякъде са все още коледни. Бойко и Сергей се целуват и пият вино. Снимки на бебета и сватби от изминалата година. Коледа се празнувала и в космоса в международната космическа станция. Дядо Коледа с парашут. Снежни човеци на снимка летят в Англия за празника. История на коледното дръвче тръгваща от времето на някой си бенедиктински монах Бонифаций.. Подскачащи снежни топки с червени шапчици по рекламите, червени стъклени топки за украса с обяснения за звезди и ангели..

Нещо много захаросано започна да ми идва всичко. Добре че Коледа е само един ден. А и в стаята е все още студено. Не иска да се стопли от печката. Дървата вървят прекалено бързо и може да ме завари студа през февруари без дърва. Карай.. Ще се спасяваме някак тогава.

Надникнах през прозореца - съседката разхожда бебето навън. Ще я извикам след малко на кафе. Нека си пълзи бебенцето около нас. Само да се стопли още малко.

Публикувано в Без категория | Няма коментари »

Пада Овчаров в смъртен бой

Не като оставка, а тази неделя в интервю, когато се влачеше на лакти и колене като ранен партизанин, в последни опити да защити българската корупция. Това преля чашата на търпението на зрителите, очакващи внезапното идване на Майкъл Лий, шефа на отдел “Разширяване” към Еврокомисията. В неделя Овчаров защити не борбата с корупцията, а самата нея. Върхът беше изказването му, че Европа не виждала гредите в собствените си очи, а гледала треските в нашите. Как трябва да тълкуваме тази реплика? Един вид : “Крадем! Да, крадем! Ама и в Европа крадат”. Разбираме също, че на правителството му се ще да удържи позициите поне докато мине Нова Година, за да не може да бъде пипнато както е по закон в последните шест месеца преди избори, за да продължат да си крадат като за последно. Майкъл Лий обаче, в днешната си среща е дал да се разбере, че щом нашите са толкова курназ да плюят Европа, ще имат допълнителна преценка януари месец, за да се види като толкова знаят, ще вземат ли мерки против кражбите.

Не е ясно как ще възприемат сега управляващите тази негова позиция. Съдейки по поведението на Овчаров който по Нова телевизия успя да докаже, че всички в България са селяни, е цяло чудо, че ЕС ни е гласувал доверие като на цивилизовани граждани, които владеят дипломатическия език. Европа е трябвало да прецени селската порода на тройната коалиция и техния най-голям представител БСП, с ужасяващата им липсата на способност да разбират езика на дипломацията. Очевидно коалицията си просеше като уличен помияр потупване от страна на Европа, като демонстрира пълно неразбиране на това какво пише в писмото на Майкъл Лий. В крайна сметка той лично долетя да похвали управляващите, че били отчетени добри резултати, били затегнали мерките по усвояване на еврофондовете, но като цяло позициите му останаха същите - да не ни се дават пари, докато правителството не предприеме допълнителни стъпки. Дано сега нашите не се впомиярчат повече след подобно европогалване и не продължат да се държат като разпищолил се бай Ганьо в банята.

Доказателство, че всички сме в държава управлявана от хитри селяни, е невъзможността им да проумеят посочената в писмото на Лий връзка между капацитета на държавната администрация и правосъдната ни система. Нека милостиво, специално за защитника на тезата че нямало връзка между двете, за господин Овчаров да преведем това на обикновен език, за да разбере какво е искал да каже шефа на отдел “Разширяване” към Еврокомисията. И колко е унизителна внезапната му визита очевидно с цел успокояване селското честолюбие на управниците ни. На обикновен език писмото означава, че на ключови позиции в комисиите, в които се вливат милиони евро от Европа, стоят НЕКОМПЕТЕНТНИ да работят с толкова много пари хора. Некомпетентни откъм способности, образование, работен опит и най-вече морал, тъй като парите не достигат до джоба на хора, блъскали се да учат и работят с цел да пробият заради собственото си образование и кадърност. Процедурите за проектите, по които тези пари се разпределят, толерират не талантливите и кадърните, а вуйчовци, лели и кой знае какви още стрини, които са напълно некомпетентни да усвоят пари развивайки българския пазар, икономика или инфраструктура. И че е работа на нашата правосъдна система, да установи и да докаже посоченото в писмото на Лий, позовал се на външни експерти, че това е така!

Нашите трябваше ли да принуждават да идва специално някой да ги успокоява за наглото им поведение. Да го принуждават да пада на нивото им, за да им разясни същото което е писал в писмото си. Резултатът беше, че Лий единствено се упражни в още по-голяма дипломация като на практика няма промяна в позицията, а само протакане и казване на същото във вариант, който да не засегне честолюбивата природа на ганьовците ни. Заради тази им природа, си изпросихме още една проверка януари месец. Чудно дали дотогава някой ще успее да докаже глупавите твърдения на господин Овчаров от неделя, че нашата правосъдна система била на европейско ниво. Глупави, защото хем посочи, че в чужбина били осъдени големи компании за корупция, а в същото време твърди, че оставките на нашенски корумпирани министри не решавали проблема с корупцията. Щом оставката не може, нека съдът се пробва да реши този проблем, така както го правят в Европа.

Ако това стане, да се надяваме, че при следващи интервюта господин Овчаров няма да се държи като ученик на последния чин до прозореца най-вляво, с типичните за такъв ученик най-леви възгледи - лозунги неподкрепени с дела. А да се надяваме до проверката през януари и нашата правосъдна система да стигне европейската, като станат известни конкретните имена, виновни за предстоящото ни обедняване и неразбории.

Публикувано в нас червеното знаме затри ни | Няма коментари »

Сергей - новият Тато

На червения конгрес почти очаквах премиерът да разпространи снимка в стил Тодор Живков - прегърнал малко момиченце с бели корделки. Но прословутото модернизиране на БСП замени момиченцето и корделките, с книга върху която до Ботев и Маркс, беше и Джон Ленън. Другата очевидна модернизация е замяната на руска “Чайка” и държавен глава с костюм в нея, с мотор и Сергей в кожено яке на него. Но европейските министри ни показаха чрез спирането на парите, че нямало никаква модернизация. А премиерът, както правеше и Тато, направо нахока гнилия капитализъм на Европа, който изисква такива гнили капиталистически правила като например премиерът да се справи с корупцията. Постепенно, както беше и при Тато, започнахме да изпадаме в изолация заради презрението на премиера към мнението на лошите капиталистите. От никъде не щат модернизирания му комунизъм, който защитава крадливи български министри, без да се чувства длъжен да защити интересите на народа си. От народа май само Звездичката в чата намаза от сегашния комунизъм, защото опита лично славата да води неформален разговор с управляващ. В изказвания премиерът също като Тато, показва, че има и чувство за хумор или че каквото и да каже, независимо каква е истината, води само до смях. Изречението на Тодор Живков при откриването на завод за полупроводници: “Тази година завод за полупроводници, догодина - за цели проводници”… сега се модернизира в нахаканата реплика на Сергей: “ГЕРБ е в състояние да мутризира целия обществен живот”, което развесели с безочието си журналисти и публика.

Отношението на Станишев към проблемната корупция и нисък стандарт на живот у нас, също силно напомня за поведението на Тодор Живков към тези проблеми. От трибуната , другарят Живков отправяше празни лозунги, нямащи нищо общо с действителното положение. Дори като започна перестройката, единствената промяна, която направи другарят Живков, беше да включи в словата си изречения от типа на “И в това време на перестройка” или “И когато всички ние се преустройваме”.. а на практика нищо не се променяше, дори ставаше все по-зле докато накрая не го изгониха след 33 години управление. Същото се случва и със Станишев. На думи от различни трибуни, според него ние повишаваме качеството на образованието и здравеопазването, докато в действителност хората едва се справят финансово, за да пратят децата си на училище, а някои дори не ги и пращат. Докато Станишев говори за високо качество на здравеопазването, в това време болни умират без помощ , защото никой не им е обърнал внимание заради постоянните промени, караници за пари и в крайна сметка пълна липса на грижа към хората в здравната ни система.

Последната реакция на Станишев към европейските министри, премина границата на народното търпение. Както при другаря Живков, дошло е време да избухне народно недоволство не само заради прекалено ниския стандарт на живот, до който ни докара, а и заради лошия имидж, който самият премиер ни прави пред света с невъздържаните си изказвания. Мнението му за спирането на парите, беше посрещнато на нож както от страна на всички българи ( другарят Станишев да влезе в който и да било интернет-форум, за да види дали ще събере и три процента одобрение), така и от страна на самите европейски министри. Също шокирани от безочливото му поведение, се наложи да обясняват на европейските данъкоплатци, с чиито пари плащат субсидиите ни, защо Станишев бил реагирал така емоционално. Всеизвестно е, че който хапе ръката, която го храни - не оцелява.

Както набързо е написал книгата “Защото сме социалисти”, премиерът по същия начин набързо повтаря и съдбата на другаря Живков. Сгъстено за четири години, припомни какво е било 45 години комунистическо управление. С всичките му лозунги и разминаване на приказки от трибуните спрямо действителните дела. С надвикването му на премиер над гласовете на обикновените хора. С капсуловането му зад министри и депутати, за чието благополучие единствено мисли, без да се сети че трябва да мисли за благополучието на хората… и още много може да се каже. Настъпило е такова време, че всеки има какво да каже като причина по отношение на това, защо Станишев върви към същия политически край, какъвто сполетя и Тато.

Публикувано в нас червеното знаме затри ни | 1 Коментар »

Мъжкият конфликт на Кеворкян и Коритаров

“Това са мъжки работи”, си мисли страничният наблюдател на зрелището между Кеворкян и Коритаров. Точно както го казва онова детенце от филма “С деца на море”. И точно както се шокираха родителите му от неговия отговор, така е шокирана публиката от методите и начина, по който Кеворкян и Коритаров си ги мерят. Спорът за това има ли Коритаров топки и високоволтови ли са, подкрепя идеята за бликащи хормони, които се натрапват в тази престрелка. Това, кой е по по мъж, винаги е било интересно, най-малкото защото всеки в България достигнал полова зрeлост, се пише за специалист в тази област. Именно заради широкия обхват от публика, върху която тази тема и вечността й се разпростират, спорът окупира жълтините, които черпят вдъхновение само от слухове. Окупира и сериозната журналистика, чиято мисия е да бъде предпоследното стъпало при установяване на истината. Зрелищното тук е, че журналистиката, в чието име уж се води този спор, е избутана на заден план, защото всички факти и доказателства, с които се опитват да се надцакат Кеворкян и Коритаров, засега са основани главно върху предположения, объркани допълнително от твърденията на включения по телефона Сашо Диков.

Загадка остава защо Кеворкян приема толкова лично поведението на Коритаров, независимо какво е то. В случая българската журналистика изглежда като лека жена, чрез която двама мъже си доказват кой е по по мъж. В подобно самодоказване няма нищо лошо, разбира се. За успокоение ще припомним всеизвестната истина, че така или иначе, българските мъже в сравнение с всички останали нации са най-най. Но наистина е интересно да се наблюдават двама, които спорят кой е по по най. Сексуалният привкус на този спор включва похвати от страна на Кеворкян, характерни за водач на стадото, който по стечение на обстоятелствата се опитва да бъде изблъскан от лидерското място. Избутването чрез действащото като китайска капка ежедневно присъствие на Коритаров, за сметка на отминали ежеседмични телевизионни истини от страна на Кеворкян, безспорно би раздразнило всеки, който има желание да внушава правотата на собствените си мисли.

Честно казано, ми се изясни защо по отношение на Кеворкян има някакво страхопочитание в това стадо. На първо място е, че съобразява и свърза едновременно много факти от на пръв поглед напълно различни области - личната, обществената и професионалната и застава на твърда позиция “за” или “против” джамии или война в Ирак, като времето доказва неговата далновидност. Дори и чрез избора на Обама, който е противник на Иракската война. На второ място е, да тълкува достигнатите истини, внушавайки насока на мислене, която стадото трябва да придобие, за да не си счупи главата. Добре беше да се научи от него, че ако човек има срещу себе си един много силен противник като олигарх например, най-разумното за да не загине е, да го избягва. Да не му ходи на гости и да не участва в разговори на четири очи, особено ако няма адекватни козове, с които би могъл да му се наложи при беда. Да се разчита на козове като подкрепа от силните на деня, също се оказва недобре, защото се видя, че при напечена ситуация пишат тактичен смс, с който става ясно, че на приятелството и протекцията вече е сложен край. Това дава добро внушение за всички, които трудно се ориентират в джунглата на Дивия Изток и си трошат главите, непроумявайки че лозунга “Власт на бедните” ни доведе до още по-голяма бедност, 47-и конгрес на БСП и спиране на 220 милиона европари.

Към това, че спорът е повече мъжки, навежда и сравнението, което Кеворкян налага между себе си и Коритаров - кой как слиза от коня след битката на журналистическото поле. Коритаров заради скандал за изнудване на господар, а Кеворкян - заради мъжеството да наложи чрез интервюта идеи, обслужващи висши идеали като човечност и мир.

Е, не мога да преценя кой е по по мъж в случая. Личният избор винаги е бил сложен и изисква време и много философски размисли. Съдът ще отсъди - има ли мъже и на колко се оценяват след като Кеворкян заведе дело срещу Коритаров с цел - възпитание в мъжественост. За нас остана размишлението.

Публикувано в инстинкти | 3 Коментари »

Збогом, Станишев… Збогом*

Дойде на мотор, опита почти всички превозни средства, включително да подкара и един лифт. А на изпроводяк си отива с трамвай, който е с гаранционен срок на движение само шест месеца след Нова Година. В този период, подозирам ще се юрне толкова много народ да пълни празния трамвай, че покрай релсите откъдето мине возещата се навалица, ще има наредени доста мераклии с камъни в ръцете, както цигани се нареждат покрай влакова линия да обстрелват прозорците на вагоните. Сега вече разбирам защо ни смятат и за циганите на Европа. Защото заради тези мераци, до които ни докарват разни ватмани, сме толкова далече от цивилизованото поведение, колкото министър на културата е далече от правописа или колкото е далече премиера на България от нормалното психично състояние. Добре ще е през тези шест месеца и някой министър на здравеопазването, който е с професия “психиатър”, да се опита да догони трамвая, за да следи по-отблизо кризата на Сергей поне до края на мандата. Тази криза като че ли настъпи след като нежната му половинка Елена Йончева започна участието си в Дансинг старс. От напрежение дали ще успее да направи мост на сцената, се изнерви не само публиката, а и самият премиер.

Изнервянето се оказа толкова фатално, че направи рикошет върху българския Шварценегер - Бойко Борисов, когото Станишев започна да предизвиква по всевъзможни начини, в опит да изцеди спортна злоба на тепиха преди изборите. Оказа се, че според Бойко, Сергей не му е от категорията, тъй като кмета като примерен гражданин, се опитва да разкара боклука, а вдетиненият Станишев вместо да му помогне, се снима покрай Ариана и главно цапа градинките. Публиката трябваше да преглътне разочарованието си от прекратяването на зрелищната битка, но не беше оставена да скучае дълго, защото Сергей реши, по примера на Обама (лъскава Обамска усмивка отправя и към камерата в клипа), реши да завладее електорат и чрез електронното пространство. Та докато Бойко чистеше, премиерът си чатеше със Звездичката в интернет и описваше музикалните си вкусове в профила на прякора си.

Изобщо, предизборната ситуация е много странна и навежда на мисълта, че ако има някакъв чудовищен сценарий, който да ни върнел на събитията от 89-а, то той задължително включва политика водеща до оглупяване на българския народ. Защото ако циркаджийските номера на Станишев му помогнат да се пласира за следващ мандат, това ще означава че ще ни ръководи премиер-клоун. Добре ще е при това положение вместо да облагородяват вида на розата от плаката си, направо да я заменят с червен клоунски нос и да не опитват да заблуждават когото и да било, че владеели играта на интелекта

 *(всеизвестната грешка на министъра на културата Стефан Данаилов, който написа “Збогом” вместо “Сбогом” по повод смъртта на Мария Нейкова)

Публикувано в туин пийкс | Няма коментари »

Държавата - това е Доган?

Публикувано в Новинар | 1 Коментар »